Полезна информация
Родителските грешки, които пречат на адаптацията на детето към детската градина
Въпреки добрите си намерения, родителите неволно пречат на децата си да се адаптират към детската градина. Как точно се случва това и какви са вариантите да се избегнат най-честите грешки?
Детето ви тръгва на детска градина тази есен? Ако е така, вероятно искате то да приеме промените възможно най-спокойно, да се чувства добре сред учителите и другите деца и да ходи на детска градина с желание. В стремежа си да му помогнете обаче може да допуснете грешки, които да развият отрицателно отношение на детето към детската градина, а адаптацията му да се проточи в продължение на месеци. Ето какво не трябва да правите, когато детето тръгва на детска градина:
Нарушавате на принципа на последователността – това се отнася до практиката родителят да води детето на градина един ден, а на следващия да го остави у дома, поради някаква причина – защото се е успало, защото не му се ходи, плаче и т.н. Това непостоянство пречи на детето да свикне повече е от всяка друга причина.
Когато мама внезапно изчезне - или когато майката използва момент, в който вниманието на детето е отвлечено и се опитва незабелязано да си тръгне, вярвайки, че по този начин ще ограничи стресът от раздялата. Тръгвайки си без да се сбогувате причинява голям стрес на детето. То започва да чувства недоверие към мама, но също така и към света. Страхува се, че майка му може да изчезне във всеки един момент, като проблемът се задълбочава и то се плаши дори и у дома. Ето защо е най-добре е да си измислите ритуал на сбогом, който да се повтаря всеки ден, когато го оставяте в детската градина.
Опитвате се да отвлечете вниманието на детето със забавления – някои родители смятат, че за да премине детето им по-леко трудния период на привикване към детската градина, те трябва да го глезят с различни забавления – разходки в парка, ходене на цирк, в зоологическата градина и т.н. Това обаче вместо да успокои детето, го превъзбужда и натоварва още повече нервната му система. Вместо това прекарвайте повече време в познатата домашна среда и говорете с малчугана си за това, което му се случва – как се чувства, кое го плаши и кое му допада в нова среда.
Тревожите се прекалено много – ако през цялото време очаквате детето ви да се разболее, докато е в детската градина, то със сигурност ще го направи, за да оправдае очакванията ви. Ако се сбогувате дълго време с разтревожен израз на лицето си, и отивате да го вземете със същия печален поглед, оглеждайки го за следи от натъртвания, зачервяване и т.н., то тази паника неизменно ще се прехвърли и върху малчугана. Дори и да сте от родителите, които са по-притеснителни, трябва да превъзмогнете страховете си и да не ги афиширате, за да не рефлектират върху детето ви.
Неподготвени сте за отрицателната реакция на детето – да изпитвате вина, защото детето ви плаче и не иска да ходи на градина само влошава ситуацията. Без значение колко странно ви звучи, плачът по време на адаптацията е норма и не ви прави лош родител. Всъщност колкото по-силен е плачът, толкова по-скоро той ще свърши. Детето се нуждае от време и възможност да преживее загубата на някои удоволствия от домашния живот и да се научи да се справя в новата ситуация.
