Как да отгледате щастливо и удивително дете
17 идеи как да отгледаш щастливо дете
Първото най-съкровено желание на родителите е да виждат усмихнато и щастливо своето дете! Предлагаме 17 лесни стъпки, за да изживее то едно радостно и безгрижно детство.
- Помогнете му да „разпери крила“
- Показвайте на детето си, че го обичате– винаги и безусловно. И любовта няма нищо общо с неговите постъпки.
- Не пропускайте ден, без да го похвалите– без значение дали е успяло да се справи самичко с нещо или просто е положило усилия. Нека всяко постижение (дори и най-малкото) бъде отбелязано с похвала – така детето ще знае към какво да се стреми.
- Не бързай да го порицавате, когато е сгрешило – нека малкото знае, че всеки може да направи грешка (дори и големите хора), но допусне ли я, трябва да поеме отговорност за действията си и да се постарае да я поправи.
- Окуражавайте го да опитва нови неща – всяко ново умение, което усвоява му дава възможността да се почувства гордо от това, че се е справило. Нека усеща вашето одобрение и подкрепа, дори ако се притеснявате за него (например при първите му опити да се покатери самичко на пързалката).
- Изслушвайте търпеливо какво иска да сподели - без значение дали ще разказва поредните приключения на любимия си анимационен герой, или какво е станало днес в детската градина. Няколко минути на ден са достатъчни, за да усеща детето ти, че уважавате чувствата му и се интересувате от всичко, което се случва с него. Децата към които се отнасят с уважение, на свой ред свикват да уважават и зачитат чувствата на хората околните.
- Бъдете позитивни – не се вторачвайте в поредната беля, която детето е направило. Вместо това опитайте да го „изловите“ за всичките му „плюсове“: за това, че се е държало добре на масата, че се е извинило на приятелчето си след бурния им спор „кой да кара камиончето “ и т.н.
- Оставете го да поеме отговорност – нека помага у дома, когато изяви желание (дори с риск чашата да се окаже на парчета:). Усещането, че прави нещо „като мама и татко“, му помага да изгради нужната доза самоувереност (качество, което ще му помага да преодолява само препятствията в живота).
- Дайте му възможност за самостоятелен избор – нека самичко решава коя блузка иска да облече за детското парти: Супермен или Костенурките Нинджа. (Маловажно според нас, но от голямо значение за него :).
- Покажете му какво чудесно място е светът.
- Забавлявайте се заедно- смейте се, лудувайте винаги, когато има възможност за това. Малките палавници са винаги готови за игри и закачки. Освен радостта от веселбата обаче, игрите всъщност им помагат да опознаят света около себе си. Ние, възрастните лесно причисляваме играта към графата „губене на време“. Детето обаче се нуждае именно от това време, в което ще си фантазира, ще експериментира, ще се учи да общува и... да спазва „правилата на играта“.
- Окуражете го да открива нови приятелства– тази възраст понякога е доста „срамежлива“. Притечете се на помощ – ако забележите на детската площадка детето самотно стоящо встрани, приближете се към него, „представете се“ :) и предложете на децата да поиграят заедно.
- Помогнете му да преодолее страховете си – може да ни изглежда странно, но децата имат техни „истински“ страхове, притеснения и грижи. Бъдете на разположение – поговорете с него внимателно, като покажете, че приемате сериозно всички негови тревоги. Не му се присмивайте!
- Създайте му усещане за сигурност – децата се нуждаят от нещо много простичко и лесно, за да се чувстват в безопасност под грижите на мама и татко. Всичко, което трябва да направите за целта, е да изградите детския режим: хранене, лягане, разходки в определени часове. Рутината помага на детето, като му дава усещане за сигурност и предсказуемост.
- Четете книги на детето си – най-хубавият начин да запазите през годините онази невероятна близост и привързаност, която се заражда през „бебешките месеци“. По една приказка за лека нощ всяка вечер ще развие детското въображение и ще помогне на му да заобича книгата (особено трудно постижение в днешния свят).
- Опитайте да погледнете през детските очи – малчуганите виждат във всеки миг от живота си възможност за забавления и приключения, без значение с какво са се захванали. Опитвайте от време -навреме да „смените перспективата“, припомнете си безгрижните детски дни. Оставете например детето да си поиграе до насита във ваната - снабдете го услужливо с достатъчно играчки и се забавлявайте заедно.
- Забранявайте и отказвайте, когато се налага– децата се нуждаят от ясни граници и правила: какво може и какво не е приемливо. Когато поставяте ограничения обаче, не го правете ядосани или за наказание. Правилата са в интерес на детето – обяснете му добре още отначало защо са нужни и... му съчувствайте, когато неминуемо се сблъскате с неговото огорчение.
Как да отгледате УДИВИТЕЛНО ДЕТЕ ?!?
Откъс от книга на Тим Селдин....
В тази книга съм събрал личния си опит от ранното детство, опита си като баща, като наставник по метода „Монтесори“ и като нещо подобно на съветник на много семейства, които са се опитвали да намерят по-добър начин да отгледат децата си в дух на внимание, партньорство и уважение. Много от наученото съм го извлякъл от наблюдение и слушане на собствените си деца и от собствените си грешки. Да бъдеш родител е работа на пълен работен ден. Едно време грижата за семейството е изглеждала просто нещо. Майката си е стояла вкъщи и се е грижела за децата, а бащата е ходел на работа. Като цяло децата са слушали, макар и само защото в противен случай родителите им са ги наказвали строго. Днес нещата са по-различни. В много семейства майката не си стои вкъщи по цял ден. Тя може да има кариера или бизнес, или пък да е принудена да работи, за да свърже семейството двата края. Често малките деца са отглеждани в детски градини или пък в дома на друга жена, която си изкарва прехраната, като се грижи за няколко деца в предучилищна възраст. В много страни разводът се е превърнал в нещо твърде обичайно и редица майки, както и някои бащи, правят чудеса, за да съчетаят отговорностите на работата и грижата за децата като самотни родители. Въведение от автора Не си спомням някога да не съм бил част от света на Монтесори – за мен това е начин на живот. Същевременно във вестниците, списанията и по телевизията се представят нови доказателства за това колко са важни подходящата среда и опитът за бебетата и малките деца. Разбираме, че мозъците на децата са програмирани да учат, но само ако бъдат стимулирани от ранна възраст. Сякаш малко неща са ни карали да се чувстваме гузни допреди, та сега трябва да се тревожим и дали сме достатъчно добри в ролята на родители и учители на децата в предучилищна възраст. Повечето от нас искаме от все сърце да създадем най-добрата домашна среда за децата си в рамките на времето и средствата, с които разполагаме. Ако имате малко дете и търсите нова гледна точка, както и някои практически идеи, тази книга е за вас! Въпреки че не всеки учител е родител, всеки родител е учител. Мисията, с която сме се заели, е не просто да храним, гушкаме и защитаваме нашите деца. Ние трябва да ги научим как да станат също самостоятелни, самоуверени, успешни възрастни хора, които да бъдат щастливи и да постигнат добра реализация. Макар този процес да продължава дълги години, по-лесно е, когато човек има представа накъде се е запътил и защо прави едно или друго по пътя. Надявам се тази книга да ви насърчи да се радвате повече от всякога на времето, прекарано с вашето дете. Тя не само е пълна с идеи за съвместни занимания, а съдържа посланието, че животът е нещо прекрасно. Дребните неща, които можем да правим в ежедневието, за да отбележим специалните поводи и да покажем взаимната си любов, значат страшно много както за вашето дете, така и за собствения ви живот като майка или баща.
Тим Селдин Председател, Фондация „Монтесори“